ЗА ШУМЕН

новините сега и веднага
ШУМЕНСКА ЗАРЯ®
вашият вестник

Свързани новини

Дияна Желязкова излъга ли съда

Според прогнозата на медийни синоптици в подножието на Илчов баир, твърде е вероятно да се окаже, че актуалното членствено правоотношение на лицето Дияна Димитрова Желязкова с кооперация „Шуменска заря“ е... ФАЛШИВА НОВИНА!

Сега очакваме с нетърпение тази прогноза да бъде потвърдена със съдебно решение, а Прокуратурата да се самосезира и да си свърши компетентно работата.

В качеството си на представители на така наречената „четвърта власт“, ние, журналистите, можем само да поставим цитирания в заглавието въпрос в публичното пространство и да търсим обективно отговора единствено чрез моралните измерения на случая.

До Върховния касационен съд в София вече е написана молба от кооперация „Шуменска заря“ за отмяна на влязло в сила Решение N 41/21.04.2015 г. по търговско дело N 376/2014 г. на Шуменския окръжен съд. Основанието за депозиране на молбата е откриването на ново писмено доказателство, което е от съществено значение за крайния изход на съдебните дирения. Става дума за Удостоверение с изходящ номер 36 от 3 февруари 2006 г., издадено и подписано от бившия председател на кооперацията Йордан Йорданов и от бившия счетоводител Недялка Андреева, както и надлежно подпечатано с печата на „Шуменска заря“. Текстът на това Удостоверение гласи следното: „Кооперация „Шуменска заря“ гр. Шумен дава настоящето на Дияна Димитрова Желязкова от гр. Шумен, ул. „Д-р Петър Берон“ N 4, ЕГН (...), л. к. (...), гр. Шумен, в уверение на това, че същата е преустановила членството си в кооперацията, съгласно протокол N 40/22.VIII.2003 г. на Управителния съвет във връзка с чл. 9, ал. 1 от Устава на кооперацията, съгласно който членството се прекратява при напускане по собствено желание. Трудовите й правоотношения са прекратени от 31.VIII.2003 г. Същата не притежава дялове в кооперацията и не получава дивиденти. Настоящето се издава да послужи пред Общински съвет – гр. Шумен и кмета на Община Шумен.“

Оригиналът на това Удостоверение се съхранява в личното трудово досие на Дияна Димитрова Желязкова в община Шумен, за което получихме писмено потвърждение от настоящия кмет.

Удостоверението е от съществено значение за решаване на съдебното дело, защото материализираните с него изявления са в състояние да повлияят на фактическата обстановка, а оттам – и на крайния извод на решаващия съд относно изхода на спора по същество, а именно – че членственото правоотношение на Дияна Димитрова Желязкова с кооперацията е прекратено още през 2003 г.

Ние не спорим, че Желязкова е сред учредителите на кооперация „Шуменска заря“ и че е присъствала на учредителното събрание на 18 декември 1992 г. Не крием и факта, че след инцидентен установителен иск от нейна страна Шуменският окръжен съд призна за установено, че тя е член на кооперация „Шуменска заря“ по т.д. 376/2014 г.

Но с откриването на това Удостоверение, като ново писмено доказателство, твърдим, че то е само ВЪРХЪТ на „айсберга“, защото пряко кореспондира с останалите доказателства, които вече са ни известни. В своята логична последователност и съвкупност, всички те безспорно потвърждават, че членството на Желязкова е прекратено с кооперация „Шуменска заря“ през 2003 г. (б. а. - тук отварям тази скоба, за да подчертая, че нашите журналистически твърдения, разбира се, нямат претенцията да бъдат юридически, тяхната обосновка има само морален характер, но са предизвикани от принципа на обществения интерес).

ПЪРВО. Оригиналната Книга на член-кооператорите в кооперация „Шуменска заря“ се съхранява в нашия офис. Тя е единственият меродавен документ, въз основа на който може да се установи дали дадено лице е член-кооператор или не. И забележете: Книгата на кооператорите е попълнена собственоръчно, подписана, подпечатана и заверена „Вярно с оригинала“ от бившия председател Йордан Йорданов. В нея срещу името на Дияна Димитрова Желязкова той е отбелязал в графата „възникване“ на нейното членство на 31.03.1993 г. и в графата „ПРЕКРАТЯВАНЕ“ - 01.09.2003 г. Като основание за прекратяването е посочил „промяна на месторабота“. На практика Йордан Йорданов тук е „сгазил“закона, тъй като съгласно Закона за кооперациите (член 12) и Устава на кооперация „Шуменска заря“ (член 9), членството в кооперацията се прекратява само на следните основания: при напускане по собствено желание, изключване, смърт или заличаване на кооперацията с ликвидация. В този порядък, ако Дияна Желязкова е считала прекратяването на членството й за незаконосъобразно, би следвало да предяви правата си по реда на член 58 от Закона за кооперациите (решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й) и то в посочените от следните алинеи срокове: (3) - членът на кооперацията може да предяви иск в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му. Когато се иска отменяне на действие, срокът започва да тече от деня на узнаването му. (5) - във всеки отделен случай искът може да се предяви не по-късно от 3 месеца от приемане на решението или от извършване на действието. Това е трайно установена съдебна практика и както става ясно от изброената фактология, чак след 11 (единадесет) години Дияна Желязкова се сетила да предяви инцидентен установителен иск.

ВТОРО. Тази пауза от 11 (ЕДИНАДЕСЕТ) години, която може да се нарече още абсолютно бездействие, тотална незаинтересованост и липса на всякаква активност от страна на Дияна Желязкова към дейността на кооперация „Шуменска заря“ настойчиво се внушава и от още един безспорен факт: през периода от 2003 до юни 2014 г. тя НИКОГА не е канена от бившия председател с писмена покана срещу личен подпис (както беше практиката тогава) на общите събрания на член-кооператорите в кооперация „Шуменска заря“, а и, естествено, тя НИКОГА не е присъствала на тях. Цели единадесет години, през които е живеела и работила в Шумен, така че не е било за нея никакъв проблем да дойде на някое общо събрание, което се свиква поне веднъж в годината. Още повече, че за периода от септември 2013 г. до юни 2014 г. бяха пускани и публични покани във в. „Шуменска заря“ за насрочените над десет на брой общи събрания на член-кооператорите. А и нещо по-важно – през този период от 11 години са правени редица АКТУАЛНИ ИЗВЛЕЧЕНИЯ от Книгата за член-кооператорите, подписани от бившия председател на кооперацията Йордан Йорданов, в които Дияна Желязкова просто я няма...

ТРЕТО. Пред съда представихме Протокол N 40 от 22 август 2003 г. на заседание на управителния съвет на кооперация „Шуменска заря“, в който са записани следните решения: „1. Прекратява трудовия договор с Дияна Желязкова, поради преминаването й на друга работа, считано от 31 август 1993 г. 2. Сключва граждански договор с Дияна Желязкова, считано от 1 септември 2003 г. 3. ОСВОБОЖДАВА Дияна Желязкова от кооперацията.“ Според съдебното решение по т.д. 376/2014 г. - „самото членство се прекратява с изтичане на срока на предизвестието на кооператора, а не с решение на управителния съвет“. Веднага уточняваме – съгласно член 12, ал. 3 от Закона за кооперациите и член 9, ал. 2 от Устава на кооперация „Шуменска заря“ - „напускането на кооперацията по собствено желание се осъществява с едномесечно писмено предизвестие до управителния съвет“. Тук и най-елементарната логика подсказва, че няма как управителният съвет да е взел решение на своето заседание от 22 август 2003 г. в цитирания протокол да освободи Дияна Желязкова, ако тя не си е отправила преди това предизвестие (молба) за напускане!...

ЧЕТВЪРТО. В пряка зависимост с текста в протокола на управителния съвет от 22 август 2003 г. е и следното ПИСМЕНО доказателство: в протокол N 61 за проведено на 28 март 2014 година общо събрание на член-кооператорите в кооперация „Шуменска заря“, на страница 6 (шеста) е записано искането на Валентина Димитрова - „да бъде дадена информация за това кои член-кооператори са освободени, кои не и кой какво е получил...“ В отговор тогавашният председател на кооперация „Шуменска заря“ Йордан Йорданов заявява: „Ще проверя цялата информация за молбите за напускане. Това е доброволно. Никого не мога да принуждавам. САМО ДИЯНА ЖЕЛЯЗКОВА и може би Боньо са напуснали с молба...“ Край на цитата! Ето го признанието пред общото събрание на член-кооператорите, че Желязкова е напуснала с молба (предизвестие)! Този факт, обаче, остана някак незабелязан от съда, който констатира, че „такова предизвестие не е приложено към делото“. Да, не беше приложено, защото явно е изнесено, както и друга значима част от документацията, свързана със статута и дейността на кооперацията, която въпреки отправените му няколко писмени покани и до ден-днешен не е върната в офиса на „Шуменска заря“ от бившия председател Йордан Йорданов.

ПЕТО. Може ли да се смяташ за член-кооператор, пък същевременно да не си сред действителните собственици на самата кооперация? На този въпрос, ако се отнася за Дияна Желязкова, честно казано, и аз не мога да отговоря. Защото се натъквам на следващия уникален парадокс: от 2010 година насам, съгласно Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, издателят на вестник „Шуменска заря“ - кооперация „Шуменска заря“, е длъжен в 7-дневен срок от отпечатването на първия брой на вестника за всяка календарна година да подаде в Министерството на културата декларация по образец, одобрен от министъра на културата, която идентифицира физическите лица, които са действителни собственици и крайни бенефициенти в собствеността на юридическото лице – кооперация „Шуменска заря“. В тази декларация бившият председател на кооперацията Йордан Йорданов НИКОГА НЕ е вписвал името на Дияна Желязкова сред действителните собственици – физически лица.

ШЕСТО. Лицето Дияна Желязкова НЕ ФИГУРИРА и в списъка на член-кооператорите (дванадесет на брой), които саморъчно са се подписали под последната актуализация на Устава на кооперация „Шуменска заря“, приета с решение на общото събрание на член-кооператорите на 4 януари 2013 г. Уставът е валиден след пререгистрацията на кооперация „Шуменска заря“ по Закона за Търговския регистър, която се извърши в поставения срок до 31 декември 2011 г.

СЕДМО. На този етап кооперацията има претенция към Дияна Желязкова, че не е платила дяловата си вноска. В тази връзка не мога да не спомена два очевидни факта: първо – в Книгата за член-кооператорите на кооперация „Шуменска заря“ срещу графите „размер на вноската“ и „дата на изплащане“ бившият председател Йордан Йорданов е сложил две големи „чертички“ срещу името на Дияна Желязкова; второ – както и сами прочетохте в горе цитираното Удостоверение много ясно е отбелязано, че Дияна Желязкова „не притежава дялове в кооперацията“. Чудно е как може едно лице да бъде член-кооператор, след като не си е изпълнило своето ЗАДЪЛЖИТЕЛНО условие в срок от един месец, след като е прието, съгласно член 13 от Устава на кооперация „Шуменска заря“ и във връзка с член 31 от Закона за кооперациите?! По този повод, след като й беше отправена официална писмена покана, Дияна Желязкова не представи никакви документи, че някога си е платила дяловата вноска.

ОСМО. Не на последно място (пак съвсем в морален аспект) - не е никак честно от страна на Дияна Желязкова през последните три години и половина упорито да афишира, че й се нарушават някакви имуществени или неимуществени права като член-кооператор, а в същото време да пренебрегва неоспоримия факт, че не е дала и нито ЕДНА СТОТИНКА за издължаването на инвестиционния кредит, който кооперация „Шуменска заря“ изплаща в продължение на пет години - през периода 2005-2009 г., за купуването на собствен офис в Шумен, на ул. „Сан Стефано“ 14, на цена 65 208 евро (130 000 лева). Според съхранения протокол N 32 от 5 май 2004 г. за проведено общо събрание на кооперация „Шуменска заря“ става ясно, че Дияна Желязкова НЕ Е сред УЧРЕДИТЕЛИТЕ на инвестиционния кредит за строителството на офиса на кооперацията. Протоколът съдържа имената и собственоръчно положените подписи срещу тях на член-кооператорите, които в периода 2005-2009 г. изплащаха банковия заем и целия строеж, който струва на ВСЕКИ член-кооператор ПЕРСОНАЛНО средно по около 8125 лева!

Разбира се, може да продължаваме и по-нататък – с девето и с десето... Но какво излиза в крайна сметка? Удостоверението, което е издадено, че Дияна Желязкова не е член-кооператор в „Шуменска заря“, Е УПОТРЕБЕНО абсолютно съзнателно от нея пред кмета на община Шумен (б. а. - през 2006 г. Веселин Златев) и пред общинския съвет, за да може тя да заеме длъжността „директор на Общинския медиен център“. Или тогава е използвала документа недобросъвестно пред двете институции, или по-късно (през 2014 г.) е излъгала съда????...

В съучастие с нея, обаче, попадат и бившият председател на кооперацията Йордан Йорданов и бившата счетоводителка Недялка Андреева. Двамата или са съставили документ с невярно съдържание, или също са излъгали съда. Те са подписали надлежно Удостоверението, че Желязкова е напуснала по собствено желание и че НЯМА ДЯЛОВЕ в кооперация „Шуменска заря“. На 12 юли 2017 г., обаче, точно двамата – Йордан Йорданов и Недялка Андреева, се явиха като свидетели в публично съдебно заседание по гражданско дело N 1287 в Шуменския районен съд. И въпреки предупреждението от съда за наказателна отговорност, която носят по смисъла на член 290 от Наказателния кодекс (който текст предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 5 години при даване на неверни показания или затаяване на истината), твърде вероятно е те да бъдат уличени в лъжа, ако се запознаете с протокола от съдебното заседание. Общо взето, двамата свидетелстват, че Дияна Желязкова е изрядна в дяловата си вноска, но не стана ясно нито в какъв размер е тя, нито кога точно е внесена (щото и никакъв документ не излезе наяве), нито пък дали й е върната. А през 2006 г. са се подписали, като длъжностни лица, че тя „няма дялове“... Кога точно да им вярваме?!...

Според справка с натрупване за сметка 1012 Дялов капитал, изготвена към декември 2013 г. (когато Йордан Йорданов е бил председател, а Недялка Андреева – счетоводител), като информацията за това съвпада и с отразените дялови вноски в Книгата за член-кооператорите (собственоръчно написана от бившия председател Йордан Йорданов), а и с декларирания общ дялов капитал на кооперацията в годишните финансови отчети – само 13 член-кооператори имат реално внесена дялова вноска по 100 (сто) лева (сред тях НЕ Е Дияна Желязкова). На останалите внесената дялова вноска или им е върната (което е отразено от Йордан Йорданов и в Книгата за член-кооператорите), или пък са внесли само встъпителна вноска.

Надяваме се, че като прочетете всичко до тук, ще се съгласите с нас, че съдът може и понякога да сгреши, може и понякога да не бъде докрай справедлив. Но от гледна точка на всеки конкретен случай – човекът, който е свързан пряко с него, няма друга алтернатива за лична изява, освен този избор: или да има морал, или да няма. Нашата професионална мисия като журналисти е не да произнасяме присъди, а да търсим публично и открито опорните точки в подобни случаи откъм моралните им измерения.

Пламен ГЕОРГИЕВ, 12 Декември 2017 09:12, 2088 прегледа

Рубрики

Общини

Страници